Рецензиите на книги винаги са били очаквани, обичани и в същото време страхувани от писателите. Джейн Остин (Jane Austen) е един от авторите, които придават голямо значение на мнението на читателите. За нея е важно да събира коментари и впечатления, които показва като един вид "меморандум". През 2025 година се навършват 250 години от нейното раждане, както и 210 години от публикуването на романа "Ема" (Emma), издаден през 1815 г. Още през декември на същата година тя започва да събира мнения относно новото си произведение. В един ръкопис тя записва коментари, ентусиазирани отзиви, критики и реакции от читателите.

Джейн Остин не е имала достъп до социални мрежи или до широката публика, а е разчитала на ограничен кръг от приятели и роднини, които след прочитането споделяли впечатленията си с нея, чрез писма. Тя записва всичко това, което изглежда като предварителна проучвателна анкета за общественото мнение, с оглед на бъдещите си произведения. Документът, съхраняван в Британската библиотека в Лондон, може да бъде намерен онлайн, заедно с транскрипцията на всички съществуващи произведения на авторката.

Мненията за "Ема" са разнообразни. Някои читатели предпочитат "Гордост и предразсъдъци" (Pride and Prejudice), докато други смятат "Ема" за по-интелигентна, но не толкова завладяваща, поставяйки я на трето място след "Мансфийлд Парк" (Mansfield Park). Интересно е, че дори майката на Остин споделя мнението си, че "Ема" е по-забавна от "Мансфийлд Парк", но не толкова интересна като "Гордост и предразсъдъци". Братът на Джейн, капитан Чарлз Джон Остин (Charles John Austen), обаче изразява ентусиазъм за "Ема", казвайки, че я е прочел три пъти по време на морското си пътуване и е останал очарован.

Рецензиите варират, като някои читатели, като Мис Мърдън (Miss Murden), смятат "Ема" за значително по-слаба от другите произведения, докато други, като Френсис Джеферис (Francis Jeffrey), редактор на "Единбург Ривю", са били толкова ангажирани с книгата, че не могли да спят три нощи. Други критици, като г-жа Уроудън (Mrs Wroughton), смятат, че Остин е сгрешила, представяйки свещеници, а г-жа Диксън (Mrs Dickson) изразява лична неприязън, вероятно поради наличието на персонажи с имена, подобни на нейното. Мис Исабела Херейс (Miss Isabella Herreis) също критикува Остин за начина, по който е изобразила недостатъците на жените, чрез главната героиня.

Днешните читатели вероятно биха се съгласили с мнението на Шарлот Кейдж (Charlotte Cage), която споделя, че прекарва целия ден в Хайбъри и не може да не усети, че е направила нови познанства.